В последните години не е лесно да си фен на Манчестър Юнайтед. Клубът е една от най-големите световни спортни марки, генерира стотици милиони евро приходи от рекламни договори на сезон, радва се на популярност във всяко кътче на Земята… А резултатите са тотален провал.?
Рубен Аморим пристигна с големи надежди на „Олд Трафорд“, а в средата на март Юнайтед се намира на срамното 14-о място във Висшата лига. Не са малко хората, които изгубиха надежда в него и непрестанните му призиви за търпение. Именно от това обаче има нужда всеки симпатизант на „червените дяволи“.?
Отборът си плаща за стари грешки
Нека приемем, че в момента класата на състава е далеч от желаната. Отборът трябва да привлече качествени футболисти, но преди това има нужда да освободи голяма част от настоящите. А това хич няма да е лесна задача. С изтичащи договори през лятото са само Кристиан Ериксен, Виктор Линдельов, Джони Еванс и Том Хийтън. Има далеч по-наложителни имена за раздяла, които изстискват клуба с огромните си заплати. Лошото е, че интересът към тях от други отбори не е особено голям.
Правилата за финансов феърплей налагат на Манчестър Юнайтед да покрива определени суми за своите изходящи трансфери и това прави ситуацията още по-сложна. И това лято колосът ще продава на загуба, ясно е. Но моментната ситуация е резултат от дългогодишно лаишко управление и ужасни решения. Най-вече от бизнес гледна точка. „Червените дяволи“ се напълниха със скъпоплатени ветерани, чийто последен голям договор беше именно с Юнайтед.?
Използването на непродаваеми играчи с цел моментен успех доведе до катастрофа рекордьора по титли на Англия.
Манчестър Юнайтед има нужда от години
Аморим не разполага с футболистите, които му трябват за налаганата система на игра. Мнозина го критикуват в момента, но специалистът се насади на пачи яйца в средата на сезона. Трябва да си припоним, че неговото желание беше да поеме Юнайтед след края на кампанията. В Спортинг КП се справяше ударно, като вървеше само и единствено с победи в Португалия, а в Шампионска лига унижи Манчестър Сити с 4:1. Условието на шефовете обаче бе „сега или никога“ и Рубен дойде при заварено положение да оправя бакиите след Ерик Тен Хаг. Една непосилна задача.
Феновете трябва да гледат на Юнайтед като на дългосрочен проект и да не се взират твърде много в моментните възможности. Боли. Много боли, но трябват да минат поне още два-три сезона, за да се освободят поетапно от футболистите-плевели, които задушават клуба.
Не бива да забравяме и че Манчестър Юнайтед вече не е атрактивна дестинация за световните суперзвезди. Така в следващите трансферни прозорци пак ще се привличат ирачи втора ръка, но поне ще са по вкуса на Аморим. От друга страна е ясно, че Килиан Мбапе не иска да играе на „Олд Трафорд“, но все пак трябва да има градация с трансферите.?
План „2030“
Колкото и трудно за преглъщане да е – светлинката в тунела на Манчестър Юнайтед е толкова миниатюрна, че чак след около пет години можем да видим коренна промяна. Тя ще дойде и с построяването на новия стадион, който ще приема 100 хиляди души на мачовете и така ще задмине дори „Уембли“. Ръководството на „червените дяволи“ обяви, че ще се радва Рубен Аморим да изведе отбора при първия мач в новия дом. Това говори за огромен кредит на доверие към португалеца.
Очевидно по високите етажи са отписали следващите месеци на агония, които всеки с Юнайтед в сърцето ще трябва да преживее. Все пак те гледат на клуба като на бизнес проект и са прави за себе си. Оптимистичният план в момента е да се сведат до минимум срамните представяния у дома, което ще започне да носи повече точки. Следващите два-три сезона целта ще е топ 4 и солидно представяне в турнирите. Едва след преминаването на този етап Юнайтед може отново да мисли за титла и връщане на славните времена.
