
ЦСКА взе глътка въздух с победата над Арда с 2:0, а един от най-добрите в ?червените“ редици бе норвежецът Улаус Скаршем. ?Третият норвежец“ в състава, биха казали някои. И бяха прави фактологично. Скаршем пристигна след Джонатан Линдсет и Тобиас Хайнц и дълго време около него почти не се шумеше. А визитката му е не по-лоша от тази на сънародниците му. Хайнц вече не е част от ЦСКА, а Скаршем вече е норвежец №2 или може би дори повече от това. Може би и Александър Томаш, който го беше низвергнал, вече го разбра.
Скаршем дойде в ЦСКА през януари 2024 г. като атакуващ или дори централен халф. В първата си половин година от престоя в България Скаршем беше с поделена роля. Игра отлично в няколко мача като халф в средна линия с трима. Норвежецът изигра две страхотни дербита с Левски – едно като халф, едно като крило. Успя дори да отбележи срещу ?сините“ в мача си на десния фланг. Оттам се започна уж порочния му кръг на дясното крило, където скандинавецът играе на инат. Скаршем вкара още няколко гола като десен флангови футболист, но с просто око си личи, че това не е натуралната му позиция. След лятото Скаршем играеше рядко, получи и контузия, а дори бе на прага да напусне столичния гранд.

Шамандура до зимата, а оттогава спасителен пояс, може да се каже метафорично за Скаршем. Срещу Арда норвежкият полузащитник отново бе нагърбен с роля на десния фланг. Непривичната му позиция, на която го вижда вече трети пореден треньор на ЦСКА. Стамен Белчев го сложи за първи път, Томислав Стипич го продължи в краткия си престой, а сега и Александър Томаш го поставя там. И въпреки това Скаршем снова по цялата дължина на терена, оказвайки помощ в защита, в атака, че дори и в средата на терена, където се чувства най-комфортно. Наличието на футболист като Улаус ограничава остротата на крилото, но прави дълбочината в центъра огромна. Характерно е за подобен тип външни футболисти, които имат повече навици в средата на терена. Но именно това до известна степен пречупи Арда. 7-цата отвори сериозно ?сините“ от Кърджали между средата и своето крило. Комбинативността му допринесе немалко и за двете попадения на ?червените“ във вратата на Анатолий Господинов. Лаврите обраха играчите на левия фланг – Джейсън Локило и Мика Пинто.
Скаршем загатна, че не му е все тая за ЦСКА още през ноември и декември. Когато Александър Томаш започна да проглежда и да му дава малко повече шанс. Норвежецът направи една майсторска асистенция срещу ЦСКА 1948, задържайки топката пред шпагат на противников футболист. Дори при фиаското с Крумовград (2:2) техничарят бе най-добрият на терена, но смущаващите два гола на Наско Милев го лишиха от заслужена добра оценка. Похвалите идват едва сега, когато стана ясно, че Скаршем е богатство за ЦСКА.

Оттук нататък има един-единствен път пред №7 в ЦСКА. Да му се дава шанс за изява от треньорското ръководство. И ако Скаршем успее да сграбчи шанса си, може и да отвори очите на Томаш. Въпреки че тези очи все още са дълбоко присвити за истинските футболни достойнства.