Състоянието на българския спорт е далеч от цветущо, но поне бойните дисциплини ни отсрамват на международна сцена. Една от тях – борбата, винаги ни е карала да се гордеем и да се чувстваме дали нещо на света. Още преди век Дан Колов и Никола Петров добиват популярност на хиляди километри отвъд татковината. Развяват гордо нашия трибагреник. Така го правят и големите ни шампиони днес – обединителите на нацията.
Уви, съвсем скоро единствено спомените за златните медали ще ни топлят. Последните събития в родната борба хвърлиха сериозни съмнения върху честността при изборите в родния спорт и неговата незавизимост от политиката. Всеки може сам да прецени за себе си как новият председател на БФ Борба – Станка Златева, се добра до поста. Показателни са обаче действията на всички дългогодишни служители във федерацията, които отказват да работят с новата власт.
Става въпрос за хора, които изпълняват своята служба вече над 20-30 години!?
„Всеки, който ни познава, знае какво сме дали на тази федерация! Години, души, сърца, време… ДА, давали сме и сме го правили с любов към това, което правим! Всеки един от нас е лишавал семействата си от присъствие, внимание, съпричастност и каквото още се сетите. И всичко това в името на борбата! На доброто име! Вие, господа нови управници, предадохте НАС! Опетнихте имената ни! Нарекохте ни крадци, обвинихте ни публично с грозни думи, а после на ухо ни обяснявахте колко сме важни и как действията ви не са насочени персонално срещу нас!“, гласи част от позицията на дългогодишните служители. Можете да откриете цялата тук:
Борбата като футбола
Мнозина направиха сравнение между БФБ и БФС. Преди година Георги Иванов-Гонзо беше избран за шеф на футбола у нас, след като получи точния брой гласове, който му бе нужен да не се стигне до бараж. „Добре са ги натаманили!“, чуха се гласове в залата на Конгреса миг след обявяването на резултатите. В дните преди него цялата футболна общественост посочи Димитър Бербатов за къде-къде по-правилен и адекватен избор. Във всички анкети и допитвания екипът на бившия голмайстор на Висшата лига получаваше по над 80% доверие срещу нищожен процент за Иванов и останалите кандидати.
Клубовете обаче решиха друго и подкрепиха Гонзо като най-подходящ за бъдещето на родния футбол. Сега отново в дните преди избора на Златева почти всички легенди и действащи национали се обединиха в идеята Гриша Ганчев да седне на шефското кресло. Човек, който години наред безвъзмездно финансира нашите борци, а под ръководството на негови приближени и уважавания Христо Маринов през последните два олимпийски цикъла бяха постигнати успехи, невиждани у нас от 40 години. Ганчев представи и много силна програма, с която развитието на борбата у нас трябваше да продължи…?
Далеч съм от мисълта, че хората зад Златева не разполагат с финансов ресурс. Но те не горят за борбата, както го прави фамилия Ганчеви. А сравненията с БФС – една от най-дискредитираните и неуважавани институции в България, дават да се разбере какво е мнението на обществото. Глас народен – глас Божи, но не и в родния спорт. Тежко ни, защото се задават трудни времена. Както се казва: „Българинът каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи!“.
